Билки и плесена

Билки и плесена

Иглика:

Многогодишно тревисто коренищно растение.
Географският ареал на вида обхваща Алпите, Карпатите и планините на Балканския полуостров.
Този красив представител на игликите у нас, може да срещнем в Северен Пирин- Казаните, Каменитишки, Бански и Разлошки Суходол.
В миналото е имало находища на особено рядката за България дълго-цветна иглика в Рила (Кобилишко бранище) и Западна Стара планина (вр. Миджур). Популациите там са унищожени вследствие на дългогодишната интензивна паша. Дори в Пирин, където единствено се е запазила, дългоцветната иглика може трудно да се открие. Дълго трябва да броди човек из Северен Пирин за да попадне на местонаходищата на този вид. Малко са щастливците открили растението около Казаните, Каменитишки, Бански и Разложки Суходол. От названието на тези местности може да се остане с впечатление, 1цче растението е сухолюбиво, но то най- добре се развива на тревисти и влажни места, край скални отломаци и ръбове от 2250 до 2880 м.н.в.
Популациите са изградени от малко на брой, пръснати на сравнително големи разстояния растения, на 5-6 м и повече едно от друго. Най- характерен белег е
дългата до З см тръбичка на розовите до цикламено червени цветове. От този белег води началото и нейното название. Цветовете се появяват сравнително по - късно от тези на другите видове иглики, често пъти през август, дори и през септември - тогава, когато планинската почва се стопли достатъчно. Както повечето високопланински растения, видът се размножава чрез семена и вегетативно от дъщерни розетки, но индивидите, които се получават от дребните многоъгълни семена са малко на брой. Много малък процент от семената могат да намерят подходящи условия за развитие във високата планина.
В Алпите и Карпатите местонаходищата от дългоцветната иглика са по-многобройни, индивидите сравнително по - едри. Може да се допусне, че нашите популации, намиращи се на края на географската зона на разпространение на вида не се намират в необходимия най-добър комплекс от екологични условия. По тези причини и видът не се развива максимално.
Най-големите врагове на дългоцветната иглика са хората, които берат нейните цветове и ограничават до минимум нейните популации.
Някои находища от индивидите се опазват в резервата "Баюви дупки -Джинджирица" в Националния парк "Пирин".
Видът е включен в списъка на защитените растения в България.
user posted image
user posted image


Страшник:

Това разстение е много отровно както казах вече но,най-вече сокът от стъблото е отровен. Понякога е достатъчно само едно докосване.Изключително отровно и опасно.Възможните симптоми ,които човек може да получи при докосване на този сок са парещо, сърбящо зачервяване на контактната кожа, след 1-2 дни на пострадалото място се появява кожно възпаление с мехури.Зада се премахнат тези мехури се преготвя спецялна отвара или по-точно така нареченият противооточен гел сега конктретно като стане това трябва веднага пострадалото място да се измие, да се намаже с противооточен гел и да НЕ се излага на слънце!Има няколко вида Страшник:
Страшник балкански и Страшник бодлив.
Верее само по скали с обратен наклон.Но все пак се използва в отвари за безсъние в алтернативната медицина.Растението е от смеиство Кленови.Предимно има широки и дълги листа ,които започват от най-ниската част на стъблото.От стъблото на горе се извесява дълга част кадето почти по цялата част има цветове.Листата за назъбени и са назъбени също така те са и мъхести и цвета както се вижда е бяло-лилав и леко розово.Стъблото също е мъхесто.Има добре развита кореннова система и има възможност да се намери и на някое диво поле понеже спада малко към рода на плевелите.
Сега за домашна искам да ми представите една-две отвари които включват страшник.-учителя събра нещата си взе снимката и излезе през вратата изчакваики учениците да го последват.След като всички излезнаха професора надникна пак в оранжерията да не е останал някои ученик вътре.След като видя че няма никои той затвори вратите , заключи ги и се отправи към замъкът.

user posted image


Олеандър:

Всички части на растението са отровни, особено листата. При отравяне симптомите които могат да се появът са стомашно-чревни оплаквания с болки в корема, гадене, диария, рядко нарушение на сърдечния ритъм.Ако токава нещо стане с някои от вас веднага трябва да слобщите на някого и да приемате много течности и също така евентуално активен веглен на таблетки.Другите имена на Олеандъра са зукум и лиандро.Латинското име е Nerium oleander.Разпространено е в Средиземното крайбрежие и Китай.Цветовете са предимно жълти ,бели или розови.Цъфти през лятото.През лятото растението трябва да се държи на хладно ,а през зимата на открито и на чист въздох.Растението може да достигне до два метра височина.Пищността на цъфтежа зависи от резитбата, която се извършва след цъфтежа, като се съкращават клонките на половина и дори повече, тъй като цветовете се образуват на върха на едногодишните леторасли, които се развиват добре след силна резитба. Изрязаните клонки могат да се използват за резници, които се вкореняват добре.
Олеандърът се размножава чрез резници, които се поставят във влажен пясък на слънчеви прозорци. Най-разпространен е начина, като се накършат млади издънки или резници, поставят се в буркан с вода, в който предварително се пускат парченца дървени въглища. След около месец жилките се показват. След това растенията се засаждат поотделно в саксии и се поставят на топло място, но първите дни да не са на преки слънчеви лъчи. През лятото при горещо време саксиите се поставят върху подложки с вода, като се следи винаги да има вода в подложката.
Едно от най-важните неща, които трябва да запомните за това цвете е, че то е отровно.При резитбата трябва да се внимава да не попадне сок върху устата и очите. Въпреки отровния му сок, той е известен и като лечебно растение.


user posted image
user posted image


Жен - Шен:

Лечебно действие и приложение: Стимулира и регулира мозъчната дейност; притежава тонизиращо действие. Растението едновременно (в зависимост от дозата) стимулира прицесите на възбуждане и активно потискане в мозъчната кора. Стимулира функцията на кората на надбъбречните жлези и предизвиква развитие на адаптационната фаза на стресовите реакции.
Прилага се като общоукрепващо средство, за борба със старостта, преумората, половата слабост. Препоръчва се при анемия и отпадналост.
В народната ни медицина жен-шенът се използва при физическа и умствена умора, захарен диабет, главоболие и безсъние, ендокринни смущения, сърдечен порок и сърдечна недостатъчност, невроза, неврастения, за регулиране функциите на храносмилателната система, при нощно изпотяване.
Външно приложение: За налагане на лапи при рани по кожата.
Вътрешно приложение: 3 пъти дневно парче от корена (колкото жаревично зърно) се слага под езика и се държи до пълното му разпадане или киснати 10 корени в 60-градусов спирт (1:10) след разклащане се вземат по 15 капки, 30 минути преди ядене.
Внимание! Да не се приема при повишено кръвно налягане, атеросклероза, хеморагии. Възбужда нервната система. Употребена в голямо количество, билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание.


Бял равнец:

Описание:Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право неразклонено стъбло. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели езичести цветове. Цъфти от юни до септември.
Разпространение:Расте по тревисти места, по ливади, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.
Употребяема част:За лечебна цел се използват цветните кошнички и надземната част.
Действие:Експериментално е доказано кръвоспиращото действие. Има известно ободряващо и болкоуспокояващо действие. Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противовъзпалително действие.

Приложения:
-като кръвоспиращо средство при кръвотечение на матката, венците, носа, -стомаха и др.
-за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки - язва, гастрит
-при колит, газове, бъбречни заболявания
-при сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.


Артишок

Описание:Многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоки, пересто нарязани. Цветните кошнички са единични, едри, 6-7 см в диаметър. Плодовете са 6-8 см дълги, с 25-40 мм дълга хвърчилка Цъфти юли-август.
Разпространение:Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение.
Употребяема част:За лечебни цели се използват цветните кошнички.
Действие: Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола.

Приложения:
-жлъчегонно и жлъчетворно, апетитовъзбуждащо, слабително и диуретично средство
- при чернодробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност
-при хроничен и остър нефрит.


Дървовидна жълта акация

Много интересно растение ,но уви отровно.
Дървовидната жълта акация е храст, който в редки случаи може да достигне 7м височина. Листата са сложни, чифтоперести, съставени от 8 до 12 обратнояйцевидни или елипсовидни листчета. Цветовете са жълти, разположени от 2 до 5, рядко единично в пазвите на листата. Плодът е цилиндричен боб, с дължина от 3 до 6,5см.
Естествения ареал на дървовидната жълта акация е в Централна Азия и Западен Сибир.Тя е медоносен дървесен вид.Световете са силно отровни.Ако някои се отрови с това растение възможните симптоми са веднага след изяждането се появява усещане за парене в устата, гадене, повръщане, треперене – до застрашаващ живота колапс на кръвообращението, придружен от задух и спиране на дишането.Сериозно отровно растение ,за което се препоръчва да се пазят всички хора от него или поне да се внимава много с него.При отравяне веднага трябва да кажете до някои и той да ви помогне да ви заведе в най-близкото лечебно заведение.Там вече ще се прави това което трябва ,зада ви излекуват.Не се препоръчвам играта с такова растение.

user posted image

Хвощ:

Хвоща се дели на два вида - Блатен хвощ и Полски хвощ.
Полски хвощ:
Описание:Многогодишно тревисто растение с дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла: пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, завършващо на върха със спороносно класче. Листата са редуцирани и сраснали, разположени във възли.
Разпространение:Расте по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна до 1500 м надморска височина.
Употребяема част:Използва се лятното зелено стъбло, отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни!
Действие:Пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминализиращо.

Приложения:
-при хронични бъбречни заболявания - особено при пясък и камъни в бъбреците
-при отоци от различно естество, високо артериално налягане, сърдечни заболявания
-при чернодробни болести, катар на стомаха, чревни инфекции с кървава диария
-при главоболие, ишиас, ревматизъм, рани, екземи
-засилва защитните сили на организма
Снимка на Полски хвощ

Блатен Хвощ:
Този по-едър вид хвощ е отровен!, вирее в блата и мокри ливади. Много е важно да може да се различава от останалите видове!Хвоща съдържа много силиций, от който се нуждае организма за да изгради здрави кости, нокти, хрущяли, коса.Силициевата киселина играе важна роля за кожата ,а също така и при лечение на рани. Хвоща действа добре и на бъбреците.Той съдържа много повече минерали от другите растения.
Освен това в състава на растението са доказани полифеноли и алкалоиди.Отровния хвощ се използва в отрови, а полския – обратното – за противоотрови, тъй като добре пречиства кръвта.
Снимка на Блатен хвощ