Малко по Обобщено

Цирцея и магията през Античността Вещерството заема централно място в развитието на магьосничеството въобще през Древността. По това време се обособява като занимание само за някои. Най-често това са хора с дарба дадена от боговете и с голяма известност в обществото. В Древна Елада вещиците си имат и своя богиня, която ги покровителства – Хеката. Най-общо дейността им се изразява в гадаене, правене на различни отвари и отрови, както и на някои по-специални магии, често проклинащи някого. В гръцката митология тези вещици не са малко, но една от най-известните можем да намерим на картичка от шоколадова жаба, а именно Цирцея. Цирцея, известна още като Кирка, можела да превръща хора в животни, да накара сгради и гори да се движат. Тя била дъщеря на бога на слънцето Хелиос и океанската нимфа Перса и живеела на остров Еея край италианското крайбрежие в мраморен палат по средата на горската поляна, където тъкала платове и пеела омайващо. Често била посещавана от хора, научили за магическите й способности. Когато морският бог Главк пристигнал за любовна отвара, за да спечели сърцето на нимфата Сцила, Цирцея се влюбила в него и го помолила да остане при нея, но щом той й отказал, тя хвърлила отровни билки във водата, в която се къпела Сцила и така я превърнала в чудовище с кучешки глави и стърчащи от тялото змии. Друг, отхвърлил я, прекарал остатъка от дните си като кълвач. Най-известният посетител на Еея обаче, несъмнено е гръцкият герой Одисей, който слезнал на острова с моряците си на връщане от Троянската война. Щом хората на царя Итака се натъкнали на мраморния дом на вещицата, заобиколен от мечки, лъвове и вълци, които били хора преди да я срещнат, тя излезла навън и ги поканила на обяд. Но им дала ечемик и сирене, които съдържали силна отвара, която ги лишила от спомени и желание да се върнат у дома. Докато седели унесени, Цирцея ги превърнала в свине с магическата си пръчка и ги завела в кочината. Тя готвела същата участ и за Одисей, но докато търсел моряците си, срещнал бог Хермес, който му дал билката моли, която правела нейните отвари и заклинания безсилни. Щом не могла да го омагьоса, тя се сприятелила с него, върнала човешкия вид на хората му и му станала съветница. От нея той научил за очакващите го опасности и как да общува с призраците, които щял да срещне по път към подземния свят. Легендите за вещицата Цирцея и племенницата й Медея са в основата на множество популярни митове и вярвания. През Средновековието хората вярвали, че способностите на Цирцея са били реалност, както и дейността на вещиците. Домашна работа: Всеки да ми намери поне три картинки на Мерлин! Те ще са ви половината оценка, така че се постарайте и, естествено, не давайте линкове, които вече са дадени от друг. Освен картинките ще има и още нещо, а именно: напишете кратка биография ( около три изречения ) на Медея, племенницата на Цирцея. Предайте домашните в съответната тема за това най-късно до 23:59 часа на 28 септември. _________________Магията е съществувала още от Праисторията на човечеството. Макра и тогава да е била само под формата на племенни вярвания ( днес по-скоро биха били суеверия ), са влагали магически заряд в ежедневните дейности на прадедите ни. Чак по-късно, през Античността, тя се обособява като отделно занимание, което не е за всеки. В повечето общности през Древността хората, практикуващи един или друг раздел на магията, са били на особена почит. От началото на новата ера до средата на второто хилядолетие, магьосничеството се превръща в тема-табу и постепенно се отвърждава разбирането, че то е опасно и затова недопустимо. Но точно през това време, магията претърпява най-голям прогрес и почти еднотипното отношение към нея, не пречи да преживее цели епохи, благодарение на велики магьосници като Мерлин, основателите на Хогуортс и Николас Фламел, докато се оформят цели огромни звена, съставящи днешното магьосничество. През Ренесанса магията търпи небивал интерес от всички, въпреки строгите закони и разпоредби на църковните власти по това време. Технологичният прогрес и редица национални революции в началото на Новото време, засенчват внезапния интерес към магията и по това време тя става скрита за мъгълските общества, целият магьоснически свят се отделя напълно и скрива от немагьосниците. От тогава насам, за магията е най-интензивното време, което е преживявала. Тя самата се развива с невероятни темпове, което разбужда духовете сред черните магове и се случват неща, които никога преди не са били дори възможни. През цялото това време на бурни и стихнали темпове на развитие на магьосничеството, вълшебници от всякакви области се раждат, живеят, допринасят с нещо за магията днес и умират. Велики и безизвестни магове са живели преди хилядолетия, векове, а и днес. Най-прочутите от тях ще изучаваме през първите два срока от настоящата учебна година. Смайващи биография, изпълнени с невероятни изживявания и сблъсъци с разнообразни хроа и създания, ще се разкрият пред вас още от следващия ни час. Дела, останали в историята, ще преоткриете чрез нашите учебни часове до Новогодишните празници. С доста различен раздел от История на магията ще продължим след това. Най-важните епохи в историята на магьосническия свят и събитията, свързани с тях, ще бъдат тема на нашите уроци целия трети началото на четвърти срок. Алхимия, лов на вещици, история на магическите създания, всичко ще бъде изучено именно в този раздел. Много събития и общи данни от изключителна важност, ще ви се наложи да научите. За информацията от този раздел ще се изпитваме на срочните ни изпити и на трети, и на четвърти срок. Не се плашете, най-лекото е накрая! Краткият раздел, включващ подробна история на Хогуортс, ще представлява почти целия четвърти срок тази учебна година. От основаването на училището за магия и вълшебство, през раздора между Слидерин и Грифиндор и различните директори, та чак до Албус Дъмбълдор, Почтибезглавия Ник и Нужната стая. Не се и съмнявам, че Хогуортс през вековете ще ви грабне от самото начало на раздела. Историята на магията е изключително необятна и всеобхватна и за човек е трудно да си представи, че ще бъде побрана в 20 урока, но това само ще ги направи още по-интересни и приятни. Надявам се, че оценявате богатата история на магьосническия свят и съзнавате колко внимание и концентрация ще са ви необходими праз тази учебна година. Домашна работа: За да не ви товаря много, защото ще имате точно седмица да я напишете ( най-късно 23:59, 18 септември ), ще ви дам нещо много лесно: С пет-шест изречения напишете харесва ли ви като цяло формата на учебните часове по История на магията? Защо? Кое не ви харесва в часовете? Защо? Какви предложения имате към преподавателя ( аз )? Очаквам вашите домашни с огромен интерес! Алхимията 1.Възникване на Алхимията. Алхимията се оформя около ІV век и през средните векове се развива като своеобразна наука, в чиято основа лежи погрешната представа за възможността да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро. Началото на тези идеи обаче се корени още в дълбоката древност. Преходът от каменната епоха към епохата на металите за пръв път сблъсква човека със самородното злато, сребро и мед. Хората откриват горещата обработка на металите, получават и първата сплав – бронзът. И вероятно тогава се заражда дръзновената мечта за превръщане на металите и за правене на изкуствено злато. Мечта, която по-късно средновековните алхимици така упорито се стремят да реализират.За родно място на алхимията се смята Древният Египет.За неин родоначалник е считан бог Тот – един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет, почитан като основоположник на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките.За този бог Тот се смятало че е “чуждестранен владетел”, “бог на двете земи”. Не е безинтересно да се спомене, че древните египтяни не са познавали вулканите, поради което може да се предположи, че Тот е бил пришълец от други места (Атлантида?), където вулканичните изригвания са били често явление. Алхимията е пренесена в Европа от арабите,които завладели Египет и там открили тайните на тази наука. Великият арабски маг Гебер, наричан в родината си Бу-муса-Джуба, бил един от пионерите на истинската алхимия.Мечтата на алхимиците била да превърнат в злато неблагородните метали; търсели и две други субстанции - "философския камък" и "еликсира на живота". Алхимията се разпространила из Стария континент заедно с епидемията от интерес към заклинателството и магьосничеството.Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието.Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството.Но някой от хората занимаващи се с това били обикновенни шарлатани. Печелели пари с измама, като злоупотребявали с доверчивостта на хората; клиенти им били например суетни жени, мечтаещи за подмладяване. Не един или двама преследвали низки цели; надявали се да се превърнат в страшни зверове или всемогъщи чудовища. Други били движени от алчност; привиждали им се планини от злато.Но не малко са и тези които са искали да станат безсмъртни. 2.Предмети на Алхимията Този така желан Философски камък е бил най-великото тайнство на природата за алхмиците. В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Откриването на камъка изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!". Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо. Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност. Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия “Има само една природа. Ти можеш да я разделиш на три и като ги събереш в триединство, от тях да получиш едно. гледай, това е философският камък!” Том Риддъл-син на магьосница и мъгъл,имал дедтство,изпълнено с преживявания, които не всяко дете може да изживее.Още в много ранна възраст Риддъл разбрал за склонността си към насилие и това, че има магически способности.Откритието му за него самия било потвърдено, когато в сиропиталището,обитавано от Том, дошъл Албус Дъмбълдор - тогавашният директор на "Хогуортс",за да съобщи, че Том Марвало Риддъл е приет да учи там.След 7 трудни години Том излезнал от училището с изключително задълбочени познания за Черните изкуства.След "доосъвършенствнето" им в чужбина, Том се завърнал не като стария и любим на всички учители Риддъл,а като Лорд Волдемор - най-тъмният магьосник на всички времена.Той достоен за възхищение,защото освен всички дела, които е направил(добри или лоши), той успява да избегне смъртта.Именно заради познанията му в Черните изкуства и това, че е "Сложил запушалка на самата смърт" го прави толкова велик. Всеки магьосник може да изучи и усвои Черните изкуства,но не всеки може да ги прилага толкова изкусно.За около десетилетие Том Марвало Риддъл успява да изучи толкова много неща,дори успява да създаде седем хоркрукса. Като истински наследник на Салазар Слидерин е нормално да има влечения към Черните изкуства.Най-удивителното в него,обаче, е това,че той не престава да се бори дори и за миг със смъртта.През цялото си съществуване той е постигнал изключително голям напредък в тъмната страна на магията,какъвто нито един магьосник до неговото време не си е и мечтал да направи.Погледнати отстрани и изолирани от злото,делата,които е направи са достойни за възхвала и са наистина изкючително велики,точно както магьосника,който ги е извършил. За кратък период от живота си Волдемор успява да се пребори със смъртта,създава и хоркрукси.Силата му е огромна,аз наистина се възхищавам на способностите му.Това,че е постигнал толкова много показва неговата мощ,и въпреки че делата му са ужасни,те в същото време са достойни за възхищение.

От най-древни времена хората са се опитвали да си обяснят някак заобикалящия ги свят, но им липсвали нужните познания. Имали са и желанието по някакъв начин да контролират света, който ги заобикаля, а също и са търсили контрол над себе си, вътрешен мир със себе си. Това води до появата на магията. В началото е съществувало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ, а с него е свързана магията.

В първобитните общества магията е оплетена с шаманизма (или подобни нему). А шаманът се явява най-могъщото лице в племето и съответно воденото за най-опасно, защото се предполага, че за него нямало невъзможни неща - водело се, че шаманът възкресявал мъртви, спасявал от зли духове, от болести, осигурявал победата при война, правел лова успешен, докарвал изобилие от животни и растения, любовни магии забърквал, можел да вижда бъдещето и разбира се можел да докара болести, глад, суша и изобщо всякакви бедствия. Хората вярвали и че шаманът можел да се превръща в каквото си поиска (било човек или животно).

Под влиянието на шаманизма, редица вярвания развивали идеята за съществуването на враждебно настроени към човека свръхестествени сили - зли духове. А нощта била страшна. Това било времето на злото и по-късно се развила идеята, че това е времето и на демоните. С помощта на всякакви магически ритуали хората се стремяли да си възвърнат разклатения вътрешен мир. Били уверени, че четенето на заклинания, паленето на свещи, танците, пеенето и други, са в състояние да държат злото настрана от тях, да лекуват болести, да привличат вниманието на доброто и това им вдъхвало увереност. С такива средства хората се опитвали и да докарат примерно хубаво време или дъжд. Или успешен лов. По-късно тези практики оформили ритуал.

Точната дата на зараждането на магията и на маговете като такива не е много изяснена. Съществува спор и какво значи това маг и съответно коя е родината на магията.

Две са основните версии, които се разпространяват.

Първата версия е, че думата "маг" е с ирански произход. Тази версия е спорна. Действително в иранския има някакви подобни на "маг" думи, но не и означаващи каквото и да било свързано със същността на магията. Визира се:

уаразман или урузмаг - в превод - "омъжвам се"

На ирански думата за обозначаване на маг е "джадугар".

Втората версия е отразявана в един Тълковен речник и гласи, че с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци.

Някои заявяват, че думата "маг" произлиза от гръцката дума за "магия".

Независимо, че не е съвсем точно изяснено коя е родината на магията и на маговете, няма култура, върху която магията или практики, доближаващи се до магия, да не е оставила отпечатък.

Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони.

Вавилонските магове имали доста детайлни правила за гадаене и предсказване на бъдещето. Гадаели по стрели, по вътрешности на животни и други.

Интересни са писмените сведения за магическото изкуство от 2600 г. пр. н.е. в Египет. Става въпрос за открития от Хенри Уесткар древноегипетски папирус, описващ магическите способности на един магьосник, имащи за цел да забавляват фараона Хеопс. Било е доста интересна демонстрация, включваща първо обезглавяването на една гъска и след като всички се били убедили, че гъската е обезглавена, тя взела, че се оказала в предишното си живо състояние. Същият номер бил повторен с пеликан. И за край - със затворник на фараона. Папирусът не разкрива как точно е направен номерът, така че това си остава една загадка.

От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.

След пленничеството, под влияние на вавилонците, евреите изработили сложна магическа система, която ляга в основата на средновековната теургия. Подобно на вавилонската демонология, евреите изработили подробна класификация на злите духове и както и при вавилонците, било наблегнато на имената и тяхната сила.

На фона на стремежа у населението да се насаждат религиозни вярвания с цел да се печели подчинение и пари, въобще не е случайно, че магическото изкуство в древна Гърция, което практикували някои жреци, включвало изработването на разни сложни механизми, които по време на религиозни ритуали например да изкарват огнени пламъци, бълвани от мраморния под пред олтара или например чрез чрез системи от механични усилватели да карат статуите на боговете да "говорят" мистично. Чрез такава магия жреците успявали да добият власт и съответно пари. Всъщност изпълнения от този род са довели до убеждението, че боговете, духовете, демоните и др. "сили" участват като главни действащи лица в магията.

В древен Рим магията била официално забранена, а маговете били преследвани. Но повечето императори и писатели, които осъждали магията, в повечето случаи вярвали в нея.

Такъв е случаят с Плиний, който в своята книга по естествознание на едната страница пише, че магията е безсмислица, а малко по-натам приписва на тревите, животните и амулетите магическа сила.


С течение на времето се оказало, че страх у хората внушавали не само богове, демони и зли сили. Това довело до правене на опити за развиване на нравствената страна на магията. Често се акцентирало на злото начало вътре в самия човек, като обикновено се препоръчвало провеждането на вътрешна битка с онези черти на характера, които не били възприемани като нравствени и следователно характеризирали злото.

Мюсюлманският свят заимствал магическите системи на вавилонците, евреите и гърците, и ги доразвил.

Средновековна Европа наследила вавилонски, гръцки, римски магии, омешала ги с езичество, теургия, практическата кабалистика на евреите и добавила едно обединение на всички демони под копитото на Сатаната, което довело до модата да се сключва договор с Дявола(такива договори обикновено са с трагикомично съдържание).

През средните векове не само, че се признавало съществунето на магията, но и хората много се бояли от маговете и магиите им.


Редица владетели се притеснявали, че им е направена магия. Например през 1754 г. царица Елизавета Петровна направила голям скандал, след като намерила странна вещ в своите покои.

Най-много от магията се бояли в Европа. Изгаряни са на клада всякакви хора на най-общо основание, че други хора ги обявявали за магьосници, без при това да се изискват някакви доказателства за вярност на обвиненията.