Дървото на Сезоните

Тук се намираше дървото на сезоните.На него имаше и четирите сезона-зима,пролет,лято и есен.Това бе едно от най-прекрасните места в Сан Суси.Една четвърт бе чисто гола със сняг,втората имаше малко листа и цветя,третата имаше най-голяма корона и имаше много ама много цветя и на четвъратата постоянно и падаха листата и цветята бяха увехнали.

След като се настани Тоня се насочи към Черното езеро, но там нямаше никой.Вървя вървя и накрая се спя пред дирвото на сезоните.На него има и четирите сезона зима,пролет,есен и лято.На него най-интересна му бече тази четвърт която беше заела зимата.Той не можеше да си обясни как така прави снежна топка изминава 5 метра и топката се стопява или взима едно цвете минаваш някво растояние и изведнуж му падат листата.Слидеринецът направи снежен човек но без магия можеби другите му съученици не знаеха как се правят някой неща без магия.Може би не са се парзаляли със обикновен сноуборт или път не са писали домашни на ръка.Анатолий се върголи в снега и се замисли ако си беше останал в Ванкувър дали там щеше да си има гадже.Изведнъж започна да се чуди дали сега пак да се върне към замъкът или да пробва да зачака някой..В снега му беше много добре а ако имаше и приятл/ка можеше да е по-добре.Слидеринецът се изправи и направи една обиколка на дърво.Изведнъж в далечината той видя едно мимиче и го извика:
-Ехоо ела насам.Момичето се изчерви и тръгна към Тоня.
-З-здравей!-отвърна момичето...

Рейвънклоувката тъкмо се беше разхождала, докато не чу глас.Тя се поизчерви и се приближи.
-Ъъ здравей.Аз съм Хърмаяни Грейнджър от Рейвънклоу.Ти трябва да си Анатолий Тимошчук?-предположи Хърмаяни.
Обикновено слидеринците се дразнеха на нея, когато разбираха, че е мътнород.Явно Анатолий незнаеше за произхода й.

Антиний също се представи:
-Аз съм Антаний Тимушчук, от Слидерин и съм първи курс.А също така съм чистокръвен.
-Аз пък съм мътмород.-отвърна Хармаяни и наведе глава надолу.Тоня не се учуди.За него това че тя не беше чистокръвна не беше проблем.

Хърмаяни вдигна вежда, защото се очуди за дето Анатолий не започна да се подиграва.
-Какво?-попита момчето когато видя колко е очудена Хърмаяни.
-А, не нищо.Само малко се изненадах дето...ъъъ...не ми се подигрваваше за това че съм мъгълокръвна.Обикновено слидеринците така правят но, всъщност ми е приятно за дето не ми се подиграваш!-рейвънклоувката се усмихна.

-Еми всъщност аз съм първият от фамилията Тимошчук който е в Слидерин.-отговори момчето.
-Значи ти не си точно Слидеринец?-попита момичето.
-Да, но все пак съм там.Но това си има и предимство все пак директорът на Сан Суси е ръководител на домът ми.-отговори Тоня.

-Да, така е.-отговори замислено рейвънклоувката.
Тя отиде към частта където беше зима.Стана и много студено и се премести на частта с пролетта.
-Останалите от Тимошчук от кой дом са били?-попита Хърмаяни.

Тоня се срамуваше да отговори, но събра кураж и каза:
-От грифиндор и ме е срам от тях.
-Защо те е срам, това че са от друг дом не е сметка за вражда, е поне в повече случай.-обясни рейвънклоуката.
-Да но те са от гриндор, а аз съм от Слидерин.Това са двата най-добри дома и всяка година борбата за титлата е между тях.Не се убиждай, че в тези сметки неса Рейвънклоу.-каза Тоня.

-Няма за какво да се обиждам.Рейвънклоувци се славят с умът и с ученолюбивостта...Но според мен няма какво да се срамуваш от тях.Те са си в грифиндор, били са смели.
А ти не си лош като останалите слидеринци.
Тоня се беше замислил.
-Знае се, че Грифиндор и Слидерин винаги се борят за купата на домовете.Но аз мисля, че ти трябва да направиш всичко за да спечели твоя дом.Не познавам Тимошчук, но не биха ли се гордяли ако домът ти спечели, въпреки, че са грифиндорци?

-Не биха.Бих заложил всичко че не биха, защото когато разбраха че съм от Слидерин искаха да се откажат от мен.-сподели Анатолий.
-Нее, базикаш се.-оговори учудено тя.
-Сега искам да вляза в куидичният отбор.Мисля да съм полу-защитник, но чух че в това училище може само четирима в отбор. Доколкото знам постовете са вратар, заюитник, полу-защитник и нападател.-обясно Тоня.
-Еми гледам че май имаш хъс.Дано те приемат.-отвърна Хърмаяни.

-Мен изобщо няма да ме бива в куидич.Дори и ръководителката на рейвънклоувци преподава куидич, бих се записала за него но...само ще съм провал ако изобщо ме приемат.
Изведнъж момичето се натъжи още повече, но реши да не отваря темата за Тимошчук.
-Мой братовчед е играл гончия.Но един блъджър го уцелил право в лицето и лежал в болницата 3 седмици.-очите и се разшириха при спомена.

Тоня едва се сдържа да не се засмее.
-Е аз не съм играл куидич и ще ми е за първи път.-каза момчето.
-Ами ако ти се случи нещо.-загрижено каза момичето.
-Ехо още не сме си гаджета та да се грижиш за мен.-каза Анатолий.

Хърмаяни се изчерви, след което се засмя.
-Да, но все пак блъджърите...Все едно.
Рейвънклоувката изпита огромно желание да отвори някоя книга, и да започне да чете.Тя седна на земята и се замисли дълбоко.

Тоня седна до нея.Загледа я и тя трепереше, явно и бе студено.Слидеринецът я прегърна и това я накара да се изчерви допълнително:
-Ехо медиум.
-Какво бях се замечтала.-отговори рейвънклоуката.
-За мен ли?-попита момчето и се засмя.момичето го досрамя да отговори и Тон язадааде друг въпрос
-Ти имаш ли си гадже?

-Ъъ не...-момичето се чустваше доста странно и неловко.
Хърмаяни се постара да не изглежда като домат.Желанието и да чете веднага изчезна.Сега беше заета да се черви.

-Много си симпатична когато се срамуваш.-каза това което мисли момчето.
-Благодаря.-неувероно каза момичето.
-Спокойно аз не ям хора.Аз съм просто едно симпатично момче което те харесва.-обясни слидеринецът.През това време стана отиде в пролетта, откъсна една роза, върна се и я подари на момичето.То веднага благодари и си я закичи на косата.

Хърмаяни беше много изненадана, но продължи да се срамува.
-Ъъъ..ами ъъ....благодаря.
Рейвънклоувката се изправи.Трябваше да се прибира в общата стая, днес цял ден не беше учила.
-Анатолий, аз ще се прибирам в общата стая.Днес цял ден не съм учила...а знаеш ли какво ще стане ако не си дочета книгата?Няма да мога да дочета и другите.
Слидеринецът вдигна вежда, явно беше очуден.
-До утре!-Хърмаяни се усмихна широко и хукна с розата към замъка.[b]